Защо Америка не е Европа
Price:
$5.31
-
Code:9789543261161
-
Weight:0.300 Kgs
Рандал Бейкър, Джон Караагач
Твърдението на много американци, че са европейци по произход, често е малко повече от извинение за сантименталност. Това по никакъв начин не бие по тяхната идентичност преди всичко като американци. От европейска гледна точка тези исторически корени често се използват за фабрикуване на истории, които в действителност не се потвърждават. Повярвайте ни, нито един от второто поколение американци няма особено ясна представа за прародината си.
Не е нужна интелектуална смелост, за да се каже, че историческият опит на Америка се различава от опита на Европа и е белязан от много разнообразни събития. Например 1848 е година на социални и политически бунтове почти из цяла Европа. За американците това е годината на откриването на златото при дъскорезницата на Сътър и началото на златната треска в Калифорния. През 1848 г. на САЩ не са им нужни безредици като политическите смутове в Европа и със сигурност там ги няма. Освен това, като оставим кратката авантюра с Филипините, САЩ нямат колониалното наследство и перспективата на много от по-големите европейски държави. Подобно на Русия, в империята им влизат както съседни територии, така и собствени, но за сметка на хората и всичко останало, което е било там преди. Анексирането на Хавай например е не толкова териториална експанзия, колкото начин за предпазване на западния бряг на Америка от стремежа на японската империя към завладяване на нови територии.
Няма смисъл от окарикатуряване и посочване с пръст, но и за двете страни е важно да разберат, че не са еднакви, че историческият им опит и мироглед са различни. Имперска Европа създава мозайка от малки, макар и важни държави и икономики. Но техният глобален глас е малко вероятно да неутрализира гласа на САЩ преди обединението на Европа да достигне своя политически край на някаква форма на конфедерация или по-голяма политическа сплотеност, отколкото има сега. Резултат от този баланс на силите би бил един по-стабилен свят. Но е все по-проблематично да се види някакъв продължаващ ефект от НАТО в този контекст. Европа и САЩ трябва да водят благородна надпревара. Това е най-доброто на алиансите.
Не е нужна интелектуална смелост, за да се каже, че историческият опит на Америка се различава от опита на Европа и е белязан от много разнообразни събития. Например 1848 е година на социални и политически бунтове почти из цяла Европа. За американците това е годината на откриването на златото при дъскорезницата на Сътър и началото на златната треска в Калифорния. През 1848 г. на САЩ не са им нужни безредици като политическите смутове в Европа и със сигурност там ги няма. Освен това, като оставим кратката авантюра с Филипините, САЩ нямат колониалното наследство и перспективата на много от по-големите европейски държави. Подобно на Русия, в империята им влизат както съседни територии, така и собствени, но за сметка на хората и всичко останало, което е било там преди. Анексирането на Хавай например е не толкова териториална експанзия, колкото начин за предпазване на западния бряг на Америка от стремежа на японската империя към завладяване на нови територии.
Няма смисъл от окарикатуряване и посочване с пръст, но и за двете страни е важно да разберат, че не са еднакви, че историческият им опит и мироглед са различни. Имперска Европа създава мозайка от малки, макар и важни държави и икономики. Но техният глобален глас е малко вероятно да неутрализира гласа на САЩ преди обединението на Европа да достигне своя политически край на някаква форма на конфедерация или по-голяма политическа сплотеност, отколкото има сега. Резултат от този баланс на силите би бил един по-стабилен свят. Но е все по-проблематично да се види някакъв продължаващ ефект от НАТО в този контекст. Европа и САЩ трябва да водят благородна надпревара. Това е най-доброто на алиансите.
